Regionalentwicklung.de

(Смисъл и цел на регионалното стопанство)

Защо извършваме стопанска дейност?

За да разберем смисъла на регионалното стопанство е необходимо да разгледаме причините за икономическата активност изобщо. Защо въобще извършваме икономическа (стопанска) дейност?

Извършваме икономическа дейност, за да ускорим икономическото развитие ли? Извършваме икономическа дейност, за да сме в крак със световния пазар ли? Или се занимаваме с икономическа дейност, за да постигнем покачване на борсовите курсове? За някои хора споменатите причини могат да се явят и лични мотиви, но за повечето хора икономическата сфера е общественото пространство, в което си изкарват прехраната.

Хората извършват икономическа дейност, защото имат потребности, които искат да задоволят. Храна, жилище, образование, култура, развлечения и пътувания – тези и много други неща не са просто така в наличност и лесни за използване. Тези блага и услуги можем да използуваме, само защото други хора ни дават тази възможност - чрез своята икономическа активност. Поради това, че ние извършваме икономическа дейност!

Ние сме икономически активни следователно по необходимост, тъй като без икономика няма задоволяване на нуждите. Всичките продукти и удобства на съвременния живот не биха съществували и нямаше да могат да бъдат ползвани без нашия икономически живот.

Да бъдем творчески и производително активни освен това е и наше човешко желание. За повечето хора удовлетворението от успешните резултати в трудовия процес е толкова важно, колкото и съвместната работа с други хора. “Икономическа дейност” се явява сборното понятие за всичко това.

„Трудът (...) придава смисъл на живота.“
Германският федерален президент и бивш директор на Международния валутен фонд МВФ Хорст Кьолер в коледното си привествие 2006 г.

Ние извършваме икономическа дейност следователно поради две причини:

1. от нужда, защото без стопанство няма задоволяване на потребностите;
2. води ни човешкото желание да бъдем творчески и производително активни и да придадем смисъл на собствения си живот.

Как е изградено едно стопанство? Какво значи “стопанска дейност”?

Икономическата теория познава разделяне на стопанството в сектори, което може да се изобрази като следва:

Фигура: Секторално разделяне на стопанството

Съгласно това разделяне стопанството се състои от три сектора:

• Първи сектор -
  Основно производство: селско и горско стопанство, риболов, миньорство, производство на енергия
• Втори сектор -
  Производство на стоки: промишленост, строителство, произвеждащи занаяти
• Трети сектор -
  Услуги: търговия, банково дело, транспорт, услуги в сферата на образованието и културата, здравно обслужване, услуги между самите хора на лични начала

Изображението във вид на пирамида следва да поясни, че по-ниско разположените сектори са основата, без която не могат безпроблемно да функционират по-високо разположените сектори.
Примери:

• Без стабилно снабдяване с хранителни продукти (първи сектор / основно производство) хората не могат да се занимават със строителство на къщи или занаятчийски дейности. Храната е жизненонеобходима и абсолютна основа на всичко друго.
• Без осигуряване на енергия (първи сектор / основно производство) не могат да бъдат задвижвани машините, да не говорим за електрическо осветление, отопление, транспорт и (теле-)комуникации
• Без покрив над главата си (строителсто = втори сектор / стоково производство) е малко вероятно хората да предлагат фризьорски, туристически услуги или услуги в сферата на културата (трети сектор / услуги).

В този смисъл става ясно, че едно стабилно стопанство трябва да се изгради “отдолу нагоре”. Основното осигуряване на населението трябва да има предимство пред всички други стопански отрасли, точно както промишленото производство предшествува сферата на услугите.

Защо се нуждаем от регионално стопанство

Проблеми на едностранната глобализация

В днешно време е разпространено впечетлението, че всички въпроси по основното осигуряване на населението са изяснени. Внушават ни, че икономическото присъствие на глобалния пазар е единственият проблем в икономиката от решаващо значение. Показател за ограничеността на такова разбиране са развитията в глобален мащаб, засягащи особено енергоснабдяването. Като примери могат да се посочат намесата на правителството на САЩ в Близкия изток (Ирак, Иран), Централна Азия (Афганистан), Южна Америка (Венецуела) и Африка с цел обезпечение на доставките на нефт, както и стремежът на Европа да получи достъп до руския природен газ.

Едностранната ориентация към глобалния пазар от страна на актьорите на икономическата сцена крие опасност от пренебрегване на основното осигуряване на населението. Конценрацията върху отдалечени пазари създава зависимост в много отношения: Какво ще стане в случай на крах на износните пазари поради наситеност или обществена нестабилност? Пропадащ пазар води до спадане на приходите. Това е по-малко проблематично, ако местното основно осигуряване е стабилно. И все пак какво ще стане, ако приходите от износа са необходими за закупуване на суровини като нефт и природен газ или дори хранителни продукти от далечни страни, защото местната икономика не предлага алтернативи?

Главният проблем на едностранната глобализация на икономиката се състои във възникването на многостранна зависимост. В краен случай това може да доведе до недостиг в снабдяването и обществено безпокойство, т.е. до противоположното на търсената стабилност.

Освен това съществува опасност, икономическа система, ориентирана главно спрямо световния пазар, да изгуби от поглед нуждите на местното население. Как могат да възникнат работни места, ако глобалната конкуренция налага постоянна рационализация на производствения процес?

А един непомаловажен въпрос е: Къде остава човекът в това развитие?

Възможности на една допълваща регионализация

Човекът не живее глобално. Измерено в глобални мащаби той прекарва по-голямата част от живота си на едно и също място. Там той живее, работи, развива себе си и заобикалящата го среда.

Една икономика, която има предвид този факт, би се организирала в по-малки обеми и би се мерила с човешка мярка: подхождайки регионално. Регионалното стопанство би се разбирало като допълнение към глобалното стопанство и съответно би поставило други акценти: Целта на регионалното стопанство не е да участва в глобалната конкуренция (напр. с износни стоки). Целта на регионалното стопанство е да постигне оптимално осигуряване на населението и да позволи на хората да покриват жизнените си нужди със собствени сили.

Регионалното стопанство следва да се разбере като допълнение към глобалното стопанство. На проблемите на чисто глобалната ориентация – зависимост и опасност от нестабилност – то противопоставя стимулирането на икономическата независимост и регионалното самозадоволяване, както и ориентиране на изградената нецентрална стопанска структура към потребностите на местното население. Тъй като практиката показва, че голямото се изгражда от малки части, глобалната икономика може да се изгради съзнателно като съгласувано действие на много регионални икономики.

Регионално ориентираното стопанство има забележителни качества:

• Производството се приближава към крайния потребител, което води до по-прозрачен производствен процес за него и подпомага уважаването на човешките права и прилагането на производствени методи, щадящи околната среда.
• Между местата за живот и труд, за култура и образование има по-късо разстояние, така е и с разстоянията до работното място и транспортните пътища, изразходва се по-малко време, намалява се количеството вредни емисии.
• Зависимостта от надрегионални и глобални процеси намалява, конкуренцията в глобален мащаб отслабва.
• Местните ресурси се предпочитат; по-интенсивното им ползване включва неизползвани капацитети: натоварването на регионалните предприятия нараства, търсещите работа се включват в изгражването на структурите и чрез своя принос към регионалното стопанство намират смисъл на живота.

Идеално формиран е един регион, когато

• може със собствени сили да осигури основните потребности на населението (храна, жилище, образование, култура, здравно обслужване, регионален транспорт, регионални комуникации)
• и освен това може да предложи на глобалния пазар специални стоки и услуги, за да използува приходите за закупуване на чужди стоки и услуги.

Тази констелация позволява независим начин на живот за жизнено необходимите неща, както и допълнително снабдяване със специални стоки. Това важи за всички региони на света, независимо, дали се намират в развиващи се или развити страни.

Как може да се реализира едно регионално ориентирано стопанство?

Признае ли се за целесъобразно регионалното стопанство, възниква въпросът как може да се реализира такова стопанство. За тази цел ще посочим следните подходи, които ще бъдат разгледани по-подробно на друго място.

Инструменти и концепции за регионално стопанство:

• Регионални пари / регионална парична единица
• Small-scale technologies: “средни технологии”, “пригодени” технологии
• Локално реализуеми, кооперативни форми на организация и работа, като кооперативният модел, потребителски сдружения или инициативи като граждански автобуси, постове за контрол и наблюдение и т.н.
• “Свободни концепции” на нецентрално ниво като OpenSource, OpenMedia, OpenPatents

Заключение

Прекалено голямата зависимост на регионите от глобалната икономическа конюнктура създава опасности: Региони, които се съсредоточават към производство на износни стоки /експортни стоки/, реализират особено високи приходи при добър икономически климат, но в по-лоша икономическа среда губят възможност за закупуване на жизнено важни стоки. Затова наред със специализирането в рамките на глобалния пазар, регионалното стопанство е полезно за основното подсигуряване на населението чрез самозадоволяване на региона. Регионалното стопанство може да се реализира с помощта на специални концепции и инструменти, към които принадлежат регионални пари, средни технологии и методи на действие на нецентрален принцип.